Райска ябълка
Райската ябълка е студоустойчива субтропична овощна култура, която може успешно да се отглежда при нашите климатични условия в голяма част от полските райони на страната. За родина на райската ябълка се счита Китай, където от дълбока древност са познавали и прилагали нейните лечебни свойства. В миналото тя е била използвана при лечение на скорбут, при инфекции, възпалителни процеси и др.
В Европа райската ябълка като културно растение е разпространена по-късно, през XVIII век. В България този екзотичен вид започва да се отглежда към средата на XX век в южните райони на страната и по Черноморието от любители овощари с декоративна цел, заради красивите жълто-оранжеви плодове. По-късно, след като се популяризират хранителните и лечебните качества на плодовете, интересът към културата нараства.
Райската ябълка е богата на витамини: С, В (В1,В2,B6), Р, К, Е, на макро- и микроелементи - калий, желязо, фосфор, калций, магнезий, мед и др. Узрелите плодове съдържат каротини (жълто-оранжеви растителни пигменти, които са мощни антиоксиданти), танин, пектин, голямо количество йод. Те се препоръчват при стомашно-чревни проблеми, при проблеми с щитовидната жлеза, за подобряване на зрението и на имунната система. В узрелите плодове от захарите преобладава съдържанието на фруктозата, което ги прави подходящи за консумация от диабетици.
Райската ябълка е дърво, което достига на височина до 10-12 м. Тя е двудомно растение. Цъфти в края на май. Характерна особеност за този вид е, че освен чрез оплождане то плододава и партенокарпно (без оплождане). В масивите с райска ябълка се отглеждат специални сортове опрашители на женските цветове. Културата се размножава чрез присаждане - за подложка се използва кавказката хурма.
Облагородените дръвчета започват да плододават 3-4 години след засаждането
Райската ябълка има голяма продължителност на живот, над 100-200 години. Срещат се видове на възраст повече от 300-400 години.
Тази култура може се отглежда на различени типове почви. Тя се развива най-добре на дълбоките, влагоемни, богати на органични вещества почви, с неутрална реакция.
Райската ябълка е студоустойчива култура. В състояние на покой растенията понасят без проблем отрицателни температури до - 20 градуса, а някои сортове (Костата) - и по-ниски, до минус 23 градуса.
Към влагата в почвата тя проявява повишени изисквания особено през периода на цъфтеж и наедряване на плодовете. Продължителното засушаване се отразява неблагоприятно на вегетацията на райската ябълка, води до преждевременен листопад, причинява пригори по плодовете.
Райската ябълка се засажда през есента или рано на пролет в предварително подготвени за целта ямки (50/50/50). При създаване на насаждение с райска ябълка разстоянието между редовете и между растенията в реда трябва да бъде най-малко 5 м. Преди засаждане на фиданките се препоръчва торене - внасяне в ямките на минерални торове (NРK), а при наличност - и на оборски тор. Корените на фиданките се опресняват. След засаждането растенията се поливат. При прилагането на добра агротехника - почвообработки, торене, резитби (фитосанитарни, просветляващи, подмладяващи) и отглеждане на добри сортове опрашители, добивите могат да достигнат 5000-5500 кг от декар .
Райската ябълка се напада от брашнеста мана, а при влажно време - от патогени причиняващи гниене (сиво гниене). Растително защитни пръскания при райската ябълка се провеждат в началото на вегетацията, преди цъфтежа, с медсъдържащи фунгициди.
Културата узрява през втората половина на октомври. Плодовете се прибират, когато достигнат характерната за сорта големина, а по-късно омекват и встъпват в консумативна зрелост. Дръжката на плода трябва да се реже до чашката. Плодовете на райската ябълка се съхраняват при температура 1-2 градуса и относителна влажност на въздуха над 85%. Те могат да се прибират и след листопада (слабите слани не повреждат плодовете). Плодовете се консумират пресни, в замразено състояние и изсушени. От тях се приготвят сладка, мармалади, плодови напитки и сладкиши, а от дървесината - скъпи сувенири, музикални инструменти, мебели и др